Бъдещето на Предградието.

Винаги съм се опитвал да търся уникалността в средата, която дава предградието и урбанизацията по принцип. Няма нищо урбанистично в града. Ако трябва да се използва тази чуждица, градът е "урбанен", но не и "урбанистичен". Урбанизацията означава именно увеличаване на града и градския начин на живот. В старите градски територии, в центъра, може три-етажните сгради да се събарят, за да се построят пет-етажни, пет-етажните да биват взривявани, за да построят седем-етажни, но това не променя тотално облика на микросредата. Там от доста време е било град и той напълно е завладял повърхността и близките й височина и дълбочина. Когато се разхождате в центъра, дори улицата да е озеленена и спретната е видно как всичко, което не е продукт на цивилизацията е допълнително, външно привнесено. От центъра на уличното платно започва настилка, тя продължава в тротоар, който се слива с основите на сградите. Дърветата растат от изрязани в бетона квадрати на точно определени и изчислени места.

Предградието притежава напълно противоположна структура. Там природното е все още по-силно или поне по-голямо като площ. Блоковете са израстнали бетони сред тревата. Свързващите ги улици и пътеки изглеждат нищожни сред простиращото им се навред поле.

Не мога да кажа кое е по хубаво.

Предградието е грозно като продукт на цивилизацията, градът е стремеж за опитомяване на природата. Уникалността на крайния квартал, за която говоря е именно в тази природна среда, проникваща в него. Интересното е, че почти никой не я забелязва. Попили рекламните норми за начина, по който се излиза "сред природата" хората не биха могли да я разберат сама по себе си. На двадесет метра от блока, в неокосената от общинските служби трева живеят хиляди буболечки, таралежи (плъховете са по мазите на блоковете), птички и ценното е не толкова това, че те са там, а това, че за тях няма значение човешкото присъствие.

Предградието за тях не съществува.

Тази природна среда постепенно бива унищожавана, градът иска своето. Празните места се застрояват, благоустрояват и иначе баналната, но уникалната за градски условия околна среда малко по малко загива.

Предградието се мрази и иска да бъде истински град.