|
|
|
|
|
|
|
Настоящето на Предградието.
Владиславово е постоянна тема за Варна. Ненатрапчива, но присъстваща. От Владиславово до центъра се пътува колкото от Люлин до "Св. Неделя" в София. Кварталът е естествен завършек на посоката, в която според някогашните урбанисти би трябвало да се развива града - далеч от морето.
Владиславово е заклещено на запад и север от хълмовете на Франгенското плато, на юг е Западната промишлена зона, а на Изток кв. Възраждане. Стопанската инициатива придава ново значение на терените около бул. "Цар Освободител" в южната част на квартала. Бензиностанция, склад или търговия на едро около транзитния път от автомагистрала "Хемус" към северното черноморие очевидно са доста доходни, тъй като цените на земята в този район са баснословно високи, а новопостроените обекти никнат като гъби. Някогашните пустеещи поляни са покриват с асфалт, постройки и бетонни пътеки. Тук построиха и МETRO, което предизвика и проблеми за квартала.
Досега кварталът само теоретически граничеше с Южната промишлена зона - от заводите го делеше полето на земеделската опитна станция. Опитната станция все още съществува, но индустриалните терени упорито се наместват по периферията на Владиславово, очевидно ползвайки предимството на изградената инфраструктура.
Друга типична за Владиславово и уникална за страната, поне аз не съм виждал нещо такова никъде из България, са блоковете трилъчки. Идеята е да се оформи нещо като вътрешен двор, защитен от вятъра, където да се построят детски площадки, градинки и спортни игрища. Тук-таме тази идея е почти осъществена - главно около бул. "Константин и Фружин". Тук е и най-голямият блок във Варна - 20-и, който има близо 30 входа, но нямам представа точно колко. По план трилъчки трябва да са всички блокове 3xx и 4xx, но недовършването на съединяващите го входове - пломби води до нелепата ситуация, при която на въпроса:
"Кой е 306-и блок?", най-правилният отговор е:
"Този и този, и този, и този…."
Идеята за спирането на вятъра е не само неосъществена, но странно подредените блокове водят до допълнителни завихряния, а
във Владиславово духа МНОГО!!!
Тук се усеща влиянието както на морето, така и на баира, а липсата на преграда пред вятъра е очевидна. Тук празните пространства са предостатъчно.
Всички панелни квартали на Варна са построени по горе-долу еднакъв маниер: блоковете са струпани около булевардите, опасващи квартала, а по средата е оставено празно място, където евентуално е построено училище. Предполагам градоустройствения план е включвал градинки, спортни съоръжения и магазини, но това се указва утопия не по-малко неосъществима от социализма. Очевидно за властта е било по-приоритетно да предостави някакви жилища на пролетариата, а благоустрояването е било оставяно за след време. Това време така и не е дошло и в момента кварталите са истински полета с тук таме струпани блокове из тях. Именно в тази полска среда аз намирам определено очарование. Ливадата не е нищо впечатляващо за едно село, нито жилищният блок е някаква особеност за града. Предградието е мястото, което дава съчетание на двете среди, съчетание, което все още е живо, но за което вече е наточило зъбите си БЪДЕЩЕТО…
