Село Владиславово е официално обявено за квартал на град Варна през 1974 година. През 1975 и 1976 са построени първите панелни блокове, които според тогавашните разбирания е трябвало да дадат новия облик на квартала. Успехът е очевиден - обликът наистина е нов, без да се уточнява дали е по-добър.
Владиславово е следствие от градоустройствената стратегия, според която градът би трябвало да се развива на Запад. Това е обусловено както от терена, така и от съсредоточаването на промишлеността в региона западно от Варна (Девня). Теренът между някогашните граници на Варна и Владиславово е равно поле с лек наклон на Юг, а тъй като в средната си и източна части градът вече е опирал Франгенското плато още преди 30 години, логична е била тенденцията да се планира по-евтиното като проектиране и осъществяване строителство в западна посока.

С бързи преизпълващи плановете социалистически темпове до началото на 80-те години на ХХ век повечето блокове с номера от 1 до 36 са завършени. До средата на 80-те са построени основно и сградите, чиите номера започват с 300 и 400.
Кайсиева градина (блокове, започващи с 200) е построена на част от мястото на изоставена поради старост кайсиева градина, откъдето идва и името на квартала. Всички блокове там са построени от 1984 до 1988 г.
Последните дървета, останали от градината и намиращи се в незастроените терени западно от ул. Асен Разцветников бяха изсечени в последните 2-3 години на миналия век от частни лица, възползвали се от безстопанствеността им.

С малки изключения кварталът е придобил сегашния си вид до 1990 година, след това са построени само няколко пломби, къщи, училището в Кайсиева градина и няколко пазарчета, изградени от едноетажни магазини и заведения с леки конструкции.
Паралелно със строителството на Владиславово са построени и панелните квартали Младост, Възраждане и части от Трошево, които осъществяват териториална връзка на Владиславово с останалата част на града.
Изявена тенденция от края на 90-те години на ХХ век, която продължава и до днес е засиленото изграждане на складове, бензиностанции и търговски обекти в южния край на квартала около бул. Цар Освободите. Това, в някои случаи, е донесло повече проблеми за квартала, отколкото изгода. Тенденцията очевидно ще продължава до изчерпването на терените, като тя е обусловена от транзитното значение на булеварда (най-прекия път от Автомагистрала Хемус към Златни пясъчи и Балчик), както и от реституирането на незаетите зами в този район.